Безсъници
Такава я виждам — все съща.
Спохожда ме нощем, в съня ми,
и щомто разрови жарта (ми),
полита над тихите къщи.
Държи ме със страшна прокоба —
стрела вероломна в сърцето.
Но нека за мене, поета,
да бъде най-сладка тегоба.
Такава я виждам, все съща —
и шепот, и вопъл, и песен.
Притворила леко завеси,
тя своята прелест разгръща —
пречерна от горест и сажди
и жар сред огнището сиво.
И в края на нищото - нива...
Човекът любов да засажда.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Всички права запазени
