Jun 19, 2012, 11:12 AM  

Безсъници

  Poetry » Other
834 0 8

Такава я виждам — все съща.
Спохожда ме нощем, в съня ми,
и щомто разрови жарта (ми),
полита над тихите къщи.
 

Държи ме със страшна прокоба —
стрела вероломна в сърцето.
Но нека за мене, поета,
да бъде най-сладка тегоба.
 

Такава я виждам, все съща —
и шепот, и вопъл, и песен.
Притворила леко завеси,
тя своята прелест разгръща —
 

пречерна от горест и сажди
и жар сред огнището сиво.
И в края на нищото - нива...
Човекът любов да засажда.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александър All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прекрасно!
  • Не спирай Саше разоравай и сей любов!!!Не съм се загубил и не съм спрял да пиша...)))))))) и да те чета!!!
  • Много добър стих и наистина силен финал!
    Човекът любов да засажда...
    Адмирации, Сашо!
  • Приказно! Нека засаждаме любов Поздравче!
  • Напоследък все по рядко се зачитам в сайта и май много съм изпуснала. Изключително си го написал, Човече! Лее се като песен, а финалът ти е поразителен и много мъдър! Поздрави и не спирай да пишеш!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...