Безсъние
Надникна нощта и погали леглото,
застлано със спомени стари.
Леглото, в което без шум се кикотят
любови безброй и кошмари.
Заимах се с време, умора и бръчки.
Богатство във дните безлични.
Заимах се с кръстове от дъгите на бъчви,
разсъхнати до безразличие.
В тъма не научих съдби да гадая -
все ровя в купата сеното.
Сено уж, а в него - бодли. А иглата
изгубена в много въпроси.
Защо до защо, до... "Защото" ли стене?
Сънят ми уплашен не идва.
Прости истини търся. А леглото - студено...
И нямам къде да се скрия...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Найден Найденов Всички права запазени
