С последния си дъх безсъние ще си направя.
Във синия оттенък ще откривам края.
Очите ти невинни до престъпно,
а в умът ми нeйде мътно.
И като прaха във вятъра ще бъда,
все още някъде там,
ще бродя, ще търся, ще намирам.
Опитай се да ме догониш сам.
© Виктория Георгиева Всички права запазени