21.09.2014 г., 0:43  

Безсъние

466 0 0

Не ми се спи, не искам да заспивам...

Затворя ли очи, потъвам в друг живот...

Ти пак си там и пак сълзи проливам,

сънят за мен превръща се в деспот...

 

И този свят е моето изгнание...

Как искам да крещя, а нямам глас...

Осъдена съм сякаш на мълчание...

Към теб вървя, но бездната е между нас...

 

Не ми се спи, не искам да заспивам...

Не искам да се будя пак в сълзи...

Сега при спомените си с теб отивам...

И нищо че по бузата една сълза пълзи... 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Албена Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...