Не ми се спи, не искам да заспивам...
Затворя ли очи, потъвам в друг живот...
Ти пак си там и пак сълзи проливам,
сънят за мен превръща се в деспот...
И този свят е моето изгнание...
Как искам да крещя, а нямам глас...
Осъдена съм сякаш на мълчание...
Към теб вървя, но бездната е между нас...
Не ми се спи, не искам да заспивам...
Не искам да се будя пак в сълзи...
Сега при спомените си с теб отивам...
И нищо че по бузата една сълза пълзи...