Sep 21, 2014, 12:43 AM  

Безсъние

  Poetry » Love
464 0 0

Не ми се спи, не искам да заспивам...

Затворя ли очи, потъвам в друг живот...

Ти пак си там и пак сълзи проливам,

сънят за мен превръща се в деспот...

 

И този свят е моето изгнание...

Как искам да крещя, а нямам глас...

Осъдена съм сякаш на мълчание...

Към теб вървя, но бездната е между нас...

 

Не ми се спи, не искам да заспивам...

Не искам да се будя пак в сълзи...

Сега при спомените си с теб отивам...

И нищо че по бузата една сълза пълзи... 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Албена Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....