14.04.2012 г., 20:46

Безсъние

794 0 0

 



                  Горещо и тръпно, и есенно

               последната нощ над нас избеля.

               Таванът, картините - тъжна импресия

               на празното вече легло.

               Разхвърляни дрехи, събрани за път,

               цигари, коняк недопит

               и от ъглите - безсмислено дивата скръб.

               Няма кой да потропа -

               три маргаритки да ми донесе,

               в сънищата моят син проплаква -

               люлка, дом, дете.

               Крушата на двора клоните разклати.

               Яхнала дървото, бяга гърбава луна

               и от росата плачат стъклата 

               на клекнали ниско къщя.

               Нейде петлите пропяха

               и скръцнаха нейде врати, 

               а сепнат от чуждите спомени,

               ти не ме навести.

               През прага без звук се измъкна змията -

               прастарата майка - змия, 

               толкова дълго пазила мойта врата...

               

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Тинчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...