Безсъние
Вече е полунощ,а не заспивам.
Различни мисли прекосяват
съзнанието ми, сякаш девствен свят се промъква край мен.
Чувам стъпките на времето,
предпазливо докосващи мечтите,
как се препъват някъде в тъмното.
Ресниците ми стават прозрачни,
а времето на мълчанието,
непоносимо.
Гласът ми омеква, разтапя се,
викам спомени, трепети,
твоето име...
Усещам полусенки преминаващи
край мен, как ме докосват
и парят, като коприва.
Безпощадно нощта се стопява,
в прозореца ми слизат звезди,
спуснали белите краища
по които, да стигна небето!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миночка Митева Всички права запазени
