Безсъние
350
0
0
Не спиш ли? Къде се луташ още
в мислите си дневни, злободневни?
Къде изчезна, нежната ти струна
приласкала всяка тишина?
И кой, прегърна те и те целуна?
С какъв финал приключи ти деня?
Защо не спиш? Какво очакваш?
Отново самотата приласка те
с раните загнездени в твоето сърце.
Останало със своя ритъм пак смири се
в дантела безразличие обгърнато,
не знам..., не съм...,не мога… оставете ме...
Защо не спиш?
Очите ти потъват в мъглата...
Сънят те кани с множество врати…
Разтърсена от знаци безпощадни
Сама си както винаги… в постелята… в живота.
Не спира, да боли!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валя Сотирова Всички права запазени
