Не спиш ли? Къде се луташ още

в мислите си дневни, злободневни?

Къде изчезна, нежната ти струна

приласкала  всяка тишина?

И кой, прегърна те и те целуна?

С какъв финал приключи ти деня?

Защо не спиш? Какво очакваш?

Отново самотата приласка те

с раните загнездени в твоето сърце.

Останало със своя ритъм пак смири се

в дантела безразличие обгърнато,

не знам..., не съм...,не мога… оставете ме...

Защо не спиш?

Очите ти потъват в мъглата...

Сънят те кани  с множество врати…

Разтърсена от знаци безпощадни

Сама си както винаги… в постелята… в живота.

Не спира, да боли!