13.12.2007 г., 22:52

Безсъние и Безумие

655 0 2
 

Понякога Безсънието тихо идва,

почуква лекичко на моята врата,

влиза и бавно в нощта ми разстила

мечти и мисли за любовта

 

Безсънието сутрин си отива

и аз заставам на стария праг.

Понякога наистина щастлива,

понякога и мъничко сама

 

В утринта аз тръгвам след Безсъние

и с бавни стъпки търся обичта.

Мечтая си любовното Безумие

да вземе всичко от мене сега...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Erato Eratova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...