Понякога Безсънието тихо идва,
почуква лекичко на моята врата,
влиза и бавно в нощта ми разстила
мечти и мисли за любовта
Безсънието сутрин си отива
и аз заставам на стария праг.
Понякога наистина щастлива,
понякога и мъничко сама
В утринта аз тръгвам след Безсъние
и с бавни стъпки търся обичта.
Мечтая си любовното Безумие
да вземе всичко от мене сега...
© Erato Eratova All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
