Понякога Безсънието тихо идва,
почуква лекичко на моята врата,
влиза и бавно в нощта ми разстила
мечти и мисли за любовта
Безсънието сутрин си отива
и аз заставам на стария праг.
Понякога наистина щастлива,
понякога и мъничко сама
В утринта аз тръгвам след Безсъние
и с бавни стъпки търся обичта.
Мечтая си любовното Безумие
да вземе всичко от мене сега...