Безсънна нощ
Дали съм луда, че още чакам?
Три часът е през нощта.
Една усмивка още чакам,
за да ми е спокоен съня.
Денят отдавна отмина,
а аз копнеех за нощта,
облекчение винаги носи ми тя.
Но уви, от много нощи насам
сън не виждат моите очи.
Гледат към небето и се молят
да ги потърсиш ти.
Болката в тях и през нощта личи,
но затворя ли ги,
пълнят се отново със сълзи.
Нощ след нощ така си отминават,
но от болката в мене няма как да се избавя.
Сякаш с нож някой в сърцето ми реже
всеки път, щом припомня си за тебе.
Уморих се вече напразно да чакам,
молитвите ми нечути да остават.
Сърцето ми не е за ден, за да го тъпчеш.
неразбираема е твоята душа.
Щастлива е, когато страда
и от любовта винаги бяга.
Затова нещата си остават така -
заспивам вече и не ще се моля,
няма смисъл от това,
решиш ли някога да ме потърсиш,
за тебе винаги ще има една отворена врата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайла Симеонова Всички права запазени