Дали съм луда, че още чакам?

Три часът е през нощта.

Една усмивка още чакам,

за да ми е спокоен съня.

Денят отдавна отмина,

а аз копнеех за нощта,

облекчение винаги носи ми тя.

Но уви, от много нощи насам

сън не виждат моите очи.

Гледат към небето и се молят

да ги потърсиш ти.

Болката в тях и през нощта личи,

но затворя ли ги,

пълнят се отново със сълзи.

Нощ след нощ така си отминават,

но от болката в мене няма как да се избавя.

Сякаш с нож някой в сърцето ми реже

всеки път, щом припомня си за тебе.

Уморих се вече напразно да чакам,

молитвите ми нечути да остават.

Сърцето ми не е за ден, за да го тъпчеш.

неразбираема е твоята душа.

Щастлива е, когато страда

и от любовта винаги бяга.

Затова нещата си остават така -

заспивам вече и не ще се моля,

няма смисъл от това,

решиш ли някога да ме потърсиш,

за тебе винаги ще има една отворена врата.