Безсънна нощ...
По средата на нощта
си мисля за теб,
в началото и в края,
мисля за устните ти,
за очите ти,
които ще целуна,
представям си погледите ти,
изпълнени с игривия пламък
на лудостта,
любовните думи,
които все още не сме си казали
и в дела не сме ги превърнали...
Минават часовете
без никаква милост,
удари вече три часа,
но времето сякаш се е спряло,
защото ти постоянно си там...,
да обикаляш съзнанието ми
без позволение,
да крадеш мислите и мечтите ми,
да засрамваш съвестта ми...,
оставяйки ме без изход и край,
без избор освен този
да мисля за теб,
да те чувствам,
да те прегърна,
а да не говорим,
че през деня всичко това става
много повече...,
така че идвам при теб, любима...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николай Всички права запазени
