Безсънна нощ
Поетът проплака с очи натъжени
и картини видя тъй премрежени,
през прозорец студен, в студ оковал се,
пред спомен засмен, навън разпилял се!
А там се сняг понесе,
с дъх на зимното утро, трепнало,
и слънце мрака видяло,
как грозно стиснал е сърцето,
за миг полетяло, после в пропаст паднало!
А дирите ги белий огън поглъща,
сълзи от небето студът в лед ги превръща,
след нощ мъчна се утро завръща,
но сенки на пътя остали,
безкрайно жестоко ридали!
Ще бъда сянка в нощта сред снега,
ще бъда полъх унил през деня
и пак ще виждам, макар да съм грозна,
навред е пейзажът красив,
а пътят, безкрайно жесток, е щастлив
... понеже всяка болка мълчи
пред на хубостта неземните очи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергана Данаилова Всички права запазени
