Поетът проплака с очи натъжени
и картини видя тъй премрежени,
през прозорец студен, в студ оковал се,
пред спомен засмен, навън разпилял се!
А там се сняг понесе,
с дъх на зимното утро, трепнало,
и слънце мрака видяло,
как грозно стиснал е сърцето,
за миг полетяло, после в пропаст паднало!
А дирите ги белий огън поглъща,
сълзи от небето студът в лед ги превръща,
след нощ мъчна се утро завръща, ...