Безсърцие
От теб научих се да бъда аз такава,
да търся вечно Слънцето,
да пия зажадняла
от сълзите на Другите - разнищени...
Да не стопявам бързо порива във себе си,
да чакам Песен да напишеш
от моите копнежи
и разпилени Спомени - към нищото...
От тебе взех безкрайната молитва
към пишещия вън Създател,
обречена далеч да скита,
далеч, в очите на Мечтател - парещи...
От теб, Любов, научих се -
да бъда Слабата, когато пожелая
и Силната, щом някой ме поиска...
Поискай ме и може да остана... Но не е задължително.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивелина Димитрова Всички права запазени
