10 feb 2011, 12:19

Безсърцие 

  Poesía » De amor
869 0 8

          От теб научих се да бъда аз такава,

да търся вечно Слънцето,

да пия зажадняла

       от сълзите на Другите - разнищени...

          Да не стопявам бързо порива във себе си,

да чакам Песен да напишеш

от моите копнежи

        и разпилени Спомени - към нищото...

 

           От тебе взех безкрайната молитва

към пишещия вън Създател,

обречена далеч да скита,

         далеч, в очите на Мечтател - парещи...

            От теб, Любов, научих се -

да бъда Слабата, когато пожелая

и Силната, щом някой ме поиска...

      Поискай ме и може да остана... Но не е задължително.

 

 

 

 

 

 

 

© Ивелина Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??