anubhis (Ивелина Димитрова) anubhis (Ивелина Димитрова)
1 59
10 feb 2011, 12:19

Безсърцие

1.3K 0 8

          От теб научих се да бъда аз такава,

да търся вечно Слънцето,

да пия зажадняла

       от сълзите на Другите - разнищени...

          Да не стопявам бързо порива във себе си,

да чакам Песен да напишеш

от моите копнежи

        и разпилени Спомени - към нищото...

 

           От тебе взех безкрайната молитва

към пишещия вън Създател,

обречена далеч да скита,

         далеч, в очите на Мечтател - парещи...

            От теб, Любов, научих се -

да бъда Слабата, когато пожелая

и Силната, щом някой ме поиска...

      Поискай ме и може да остана... Но не е задължително.

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивелина Димитрова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0