23.10.2006 г., 17:18

Безсърдечно

1.7K 1 21
Празнувам тази вечер.
Пирова победа.
Сърцето си убих и нямам вече.
От тебе разумът ми трезв отведе ме
и няма го сърцето - да му пречи.
Наливам в чашата сълзи -
винó горчиво.
Наздравица ще вдигна с пълна чаша
за любовта, която си отива
и бе живот, и беше болка наша.
Сега сами със разума празнуваме
и този празник никак не е празничен,
защото дави ме поредното сбогуване
със теб.
Едно сърце не бе достатъчно.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Попова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...