17.07.2007 г., 23:15

БЕЗУМИЕ

677 0 5
Не съм копняла друга обич, както
до болка, мили, твоята копнях
и в дланите си като нежни капки
събирах я в безумието-своя грях.

Плетях от нищото изваяни надежди.
(Странно е, но бях способна на това).
Силна бях, дори когато те поглеждах
и щастлива, познала в тебе любовта.

Не съм копняла друга обич, както
до болка, мили, твоята копнях
и в душата ми като самотен вятър
блуждаеш, мили, и пробуждаш страст.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сияна Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...