Jul 17, 2007, 11:15 PM

БЕЗУМИЕ

  Poetry
668 0 5
Не съм копняла друга обич, както
до болка, мили, твоята копнях
и в дланите си като нежни капки
събирах я в безумието-своя грях.

Плетях от нищото изваяни надежди.
(Странно е, но бях способна на това).
Силна бях, дори когато те поглеждах
и щастлива, познала в тебе любовта.

Не съм копняла друга обич, както
до болка, мили, твоята копнях
и в душата ми като самотен вятър
блуждаеш, мили, и пробуждаш страст.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сияна Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...