Jul 17, 2007, 11:15 PM
БЕЗУМИЕ
Не съм копняла друга обич, както
до болка, мили, твоята копнях
и в дланите си като нежни капки
събирах я в безумието-своя грях.
Плетях от нищото изваяни надежди.
(Странно е, но бях способна на това).
Силна бях, дори когато те поглеждах
и щастлива, познала в тебе любовта.
Не съм копняла друга обич, както
до болка, мили, твоята копнях
и в душата ми като самотен вятър
блуждаеш, мили, и пробуждаш страст.
до болка, мили, твоята копнях
и в дланите си като нежни капки
събирах я в безумието-своя грях.
Плетях от нищото изваяни надежди.
(Странно е, но бях способна на това).
Силна бях, дори когато те поглеждах
и щастлива, познала в тебе любовта.
Не съм копняла друга обич, както
до болка, мили, твоята копнях
и в душата ми като самотен вятър
блуждаеш, мили, и пробуждаш страст.
© Сияна Георгиева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Нека да не е само в минало време,а!Може ли да е настояще и бъдеще?Пожелавам ти го
-
Много хубав стих, Сияна!!! Поздрави!!!
-
Много влюбено...!!! Браво!!!
-
Пишеш страхотно,отново поздравления
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
дано да срещнеш новата надежда...