Самодива (Вики)
529 5992
19.06.2013 г., 15:29 ч.

Безумна 

  Поезия
752 1 14

Сред тъмните воали на нощта,
сред мрака топъл, сякаш омагьосан,
по лунен лъч се спуска тишина
и капчици роса с любов докосва.

Запяват отразени светлини
от дребни изумруди сред тревите...
Не, в тази нощ не може да се спи,
в такива нощи с вятъра се скита.

След него хуквам, търся онзи бряг -
измислен, непознат и див, но вечен.
Дано там спре нестихващият бяг
и укроти се ритъмът сърдечен.

Дано да замълчи поне за ден
безпаметният шепот на мечите.
Откакто паднах в светлия им плен,
ми отесняват даже висините.

И както пътник, тръгнал без компас,
на сляпо търся вярната посока.
Не знам дали ще дойде онзи час,
когато ще я гледам от високо,
за да позная слънчевия знак,
който към теб ме води безпогрешно.
А после... после нека пада мрак
и нека да съм луда, дребна, грешна...

Безумна съм. Дано да ми простят
земя, небе и още който иска...
С една любов богат е моят свят
и седмото небе изглежда близко.

© Вики Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??