19 июн. 2013 г., 15:29

Безумна 

  Поэзия
801 1 14
Сред тъмните воали на нощта,
сред мрака топъл, сякаш омагьосан,
по лунен лъч се спуска тишина
и капчици роса с любов докосва.
Запяват отразени светлини
от дребни изумруди сред тревите...
Не, в тази нощ не може да се спи,
в такива нощи с вятъра се скита.
След него хуквам, търся онзи бряг -
измислен, непознат и див, но вечен.
Дано там спре нестихващият бяг
и укроти се ритъмът сърдечен. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вики Все права защищены

Предложения
: ??:??