16.01.2005 г., 14:11

Безумна любов

1.9K 0 6

Лед и огън...

Мрак и светлина.

Щастие и болка.

Звук и тишина.

Последен допир,

Умираща душа.

Едно сърце,

покрито с рани.

Едно лице

копнеещо за твойте длани...

А твоя смях

и ароматът ти...

Ах, как ме палят.

Изгарям като свещ,

топя се

от пламъка така горещ.

И макар да знам,

че ще си с друга

не мога да забравя...

...снощната възбуда.

Всичко между нас

е толкова фалшиво,

всичко е една лъжа.

Но сърцето

търси само твоите очи.

А от лъжите ли?

Не, не ме боли!

Всичко отминава,

даже спомен не остава.

Щом човек обича

дълго може да прощава.

Затуй съм с теб,

въпреки лъжите,

въпреки погубената младост.

Защото само ти...

Само ти ми носиш радост!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много е добро!
  • направо прекрасно.. супер много ми хареса. шестица
  • Аз и Росито: прекрасно е, чудно на кого е посветено )) целувки
  • Вярно е хубаво и искрено и някак човечно, въпреки ч това може би не е най точната дума, но не се сещам за друга. 6!
  • За това е казано,че любовта е сляпа,че тя всичко прощава.Поздравления за стиха

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...