Безумна  обич

                        На  кой  ли  мога  аз  да  се  оплача?

                        Усещам  как  отвътре  заболя!

                        Уж  много  бързам,  а  едва  се  влача

                        И  в   дъжд  внезапен  болката  преля.

                        Как  търся  те!  Изпълва  ме  тревога!

                        В миг  радост  я  заменя  -  ти  си  тук!

                        Но  разума,  духа  дарен  от  Бога, 

                        На дявола  поднесъл  си  без  звук.

                        Зъбите  си  усещам  как  неволно

                        Захапали  са  думите  без  жал.

                        Ще  те  измия.  Колко  ми  е  болно!

                        От  где  намери  лепкавата  кал?

                        Водата  днес  отново  пак  е  спряла

                        И  бистрата  ù  струя  не  тече.

                        Какво  ли  още  аз  не  бих  ти  дала  -

                        Батакът  само  да  не  те  влече?

                        Да,  ти  си  тук,  но  толкова  далечен.

                        Безумната  си  обич  ще  ти  дам

                        И  ако  мога  с  порив  дълговечен  -

                        До  теб  ще  бъда. Няма  да  си  сам.