Безумна обич
Безумна обич
На кой ли мога аз да се оплача?
Усещам как отвътре заболя!
Уж много бързам, а едва се влача
И в дъжд внезапен болката преля.
Как търся те! Изпълва ме тревога!
В миг радост я заменя - ти си тук!
Но разума, духа дарен от Бога,
На дявола поднесъл си без звук.
Зъбите си усещам как неволно
Захапали са думите без жал.
Ще те измия. Колко ми е болно!
От где намери лепкавата кал?
Водата днес отново пак е спряла
И бистрата ù струя не тече.
Какво ли още аз не бих ти дала -
Батакът само да не те влече?
Да, ти си тук, но толкова далечен.
Безумната си обич ще ти дам
И ако мога с порив дълговечен -
До теб ще бъда. Няма да си сам.
© Стойна Димова All rights reserved.
