Безумни крила
Не зная какво е във теб, но усещам -
очите ти пият бял, лунен сатен,
дъхът ти докосна звездица гореща
и тя, оживяла, политна към мен.
В усмивката тъжна - момиче мечтае,
нима си изгубена в лед-топлина
и капки-сълзици сърцето ти вае,
а болката вие горчива река?
Защо ли сме тук, а и има ли смисъл
да се изгубим сред думи сега:
да помълчим като кацнали птици
и да разперим безумни крила...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
