Не зная какво е във теб, но усещам -
очите ти пият бял, лунен сатен,
дъхът ти докосна звездица гореща
и тя, оживяла, политна към мен.
В усмивката тъжна - момиче мечтае,
нима си изгубена в лед-топлина
и капки-сълзици сърцето ти вае,
а болката вие горчива река?
Защо ли сме тук, а и има ли смисъл
да се изгубим сред думи сега:
да помълчим като кацнали птици
и да разперим безумни крила...
© Михаил Цветански All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
