2.07.2009 г., 17:58

Безумност

834 0 1

 

В устините ти вишневи познах

топлината на кадифената целувка.

Приюти ме в обятията си от чужди дяволи -

с омайно биле да не съм окована!

 

Чувствам те навсякъде, като че ли това

е мечта и неестествено родена

от паднал ангел от синия таван

приканен да пази една земна жена.

 

Сляпа любов да изживеем,

 като две  факли да горим,

сякаш сме изживели един нелеп ден

на двама безумници неутолени.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ДИМА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Добре де, какво му е поетичното? Най-обикновена проза с излишни нови редове. Нито ритъм, нито рима... Нищо.

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...