9.04.2012 г., 11:14

Безусловен

631 0 0

Един избор на всеки се пада,

решаващ за живота е той -

дали напред за голяма облага

или назад, попаднал в порой.

Часът нулев ще стане,

стрелките по теб ще звънят,

времето май ще те чака.

Земята под краката мълчи,

а горе, горе в небесата

една по една гаснат звезди.

Твоят избор направен е вече,

ликът ти облян е с лъчи,

дали е голяма награда,

или в блато затънал си ти?

Твоят избор направен е вече!

Кажи ми, кажи ми, кажи!

Какъв е, напред ли, назаде?

Къде да те диря, сочи!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любена Стоименова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...