stenli499 (Станислава)
291 2626
8.03.2018 г., 23:11 ч.

Безверие 

  Поезия
834 5 7

                       ...помня мига, в който спрях да Му вярвам.
                                                Ганка Филиповска

 

Тя познава прекрасно смъртта —
наизуст и по тъмно я срича
(той отсъства зад всяка врата,
но в съня ѝ подава кокиче).

 

Гълта рязко и с пълни гърди
от цигарата, стисната мъжки,
но дима подлютен не следи
(само зимата тежко изпъшква).

 

Край дома ѝ сноват ветрове.
Без покана под прага процеждат
спомен, който я сгъва надве,
миризма на узряла надежда...

 

Днес е същото — никой не спи
(тя, плачът ѝ и лампата — трима).
В тишината докрай се стопи
звън от бившите ласки и рими.

 

Някой шета с безжалостна длан.
Някой совите буди за врява.
Господ идва с примирие. Сам.
Жалко само, че спря да Му вярва.

 

---

© Станислава Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??