Безверие
...помня мига, в който спрях да Му вярвам.
Ганка Филиповска
Тя познава прекрасно смъртта —
наизуст и по тъмно я срича
(той отсъства зад всяка врата,
но в съня ѝ подава кокиче).
Гълта рязко и с пълни гърди
от цигарата, стисната мъжки,
но дима подлютен не следи
(само зимата тежко изпъшква).
Край дома ѝ сноват ветрове.
Без покана под прага процеждат
спомен, който я сгъва надве,
миризма на узряла надежда...
Днес е същото — никой не спи
(тя, плачът ѝ и лампата — трима).
В тишината докрай се стопи
звън от бившите ласки и рими.
Някой шета с безжалостна длан.
Някой совите буди за врява.
Господ идва с примирие. Сам.
Жалко само, че спря да Му вярва.
---
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станислава Всички права запазени
