Безверно
В танцуващите пламъци на свещите,
блуждаещи по купола на църквата,
тя, вярата, не е простила грешните
и нито с нас възвърнала е мъртвите.
Не ни е дала къшей на трапезата
през дрипавия делник, свит от нямане.
Тя гледа от иконите оплезено
и всеки ден по-глуха и по-няма е.
И казват, че е вярата спасение –
пътека към нетленната ни същност е.
Но никой вест не праща от отсечката,
в която има път, но няма връщане.
А в този ден, когато всички истини
болят като безверното прекръстване,
така ми трябва тя, онази, чистата
искрица вяра – да си стопля пръстите.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миглена Миткова Всички права запазени
