В танцуващите пламъци на свещите,
блуждаещи по купола на църквата,
тя, вярата, не е простила грешните
и нито с нас възвърнала е мъртвите.
Не ни е дала къшей на трапезата
през дрипавия делник, свит от нямане.
Тя гледа от иконите оплезено
и всеки ден по-глуха и по-няма е.
И казват, че е вярата спасение –
пътека към нетленната ни същност е.
Но никой вест не праща от отсечката,
в която има път, но няма връщане. ...