8 ago 2023, 1:27

Безверно 

  Poesía
265 5 9

В танцуващите пламъци на свещите,

блуждаещи по купола на църквата,

тя, вярата, не е простила грешните

и нито с нас възвърнала е мъртвите.

 

Не ни е дала къшей на трапезата

през дрипавия делник, свит от нямане.

Тя гледа от иконите оплезено

и всеки ден по-глуха и по-няма е.

 

И казват, че е вярата спасение –

пътека към нетленната ни същност е.

Но никой вест не праща от отсечката,

в която има път, но няма връщане.

 

А в този ден, когато всички истини

болят като безверното прекръстване,

така ми трябва тя, онази, чистата 

искрица вяра – да си стопля пръстите.

© Миглена Миткова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??