Безветрие
Спря вятърната мелница на думите,
щом вятърът на чувствата утихна.
Отпуснаха се тъжно ветрилата й.
Заспаха в кошовете и глаголите.
Завиха се със скучни прилагателни.
Изгубиха се всички междуметия
в пукнатини от тесни отчаяния.
Настана непрогледна тишина.
И само недовършените стихове
осакатено в ъглите шушукаха,
че твърде продължилото безветрие
обрича ги на бавна, гладна смърт.
Сам, мелничарят, сбръчкваше лицето си
в гримасата на творческо безсилие
и мачкаше остатъчна емоция,
с която да задвижи механизъма
на мелницата. Ала не успя.
Вън купувачите на думи чакаха.
Потропваха във такт от нетърпение.
Подсвиркваха си нещо позабравено.
Омръзна им и тръгнаха обратно.
Настана нечовешка тишина.
От толкова бездумие се мръкна.
На мелничаря погледът угасна.
Разбитите илюзии надничаха
зад ръбовете остри на надеждите,
а творчеството се посипа с пепел
и засънува плахото очакване
на вятъра.
На следващия вятър.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Шейтанова Всички права запазени
