Спря вятърната мелница на думите,
щом вятърът на чувствата утихна.
Отпуснаха се тъжно ветрилата й.
Заспаха в кошовете и глаголите.
Завиха се със скучни прилагателни.
Изгубиха се всички междуметия
в пукнатини от тесни отчаяния.
Настана непрогледна тишина.
И само недовършените стихове
осакатено в ъглите шушукаха,
че твърде продължилото безветрие
обрича ги на бавна, гладна смърт. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up