Безвремие
Безвремие
Със поглед, вперен в сивотата на делничния ден
и притеснението за мойто утре,
потъвам във мечти блажени
за теб, за тук и за сега.
Не смея да те моля аз...
Как искам ти да си със мен
в един-единствен ден.
Обичам аз това безвремие,
в което сме си само аз и ти,
без болести и без проблеми,
но знам, това е само миг безвремие,
откраднат от живота сив.
Часовникът забавя своя ход
и сякаш времето е спряло,
лежа притисната до твойто тяло,
душата ми със твоята душа се слива
и в миг... светът за мен замира.
Обичам аз това безвремие,
в което сме си само аз и ти,
но знам, това е само миг безвремие,
откраднат от живота миг.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мадлен Всички права запазени
