29.10.2010 г., 21:35 ч.

Безвремие 

  Поезия » Любовна
631 0 1

Безвремие


Със поглед, вперен в сивотата на делничния ден

и притеснението за мойто утре,

потъвам във мечти блажени

за теб, за тук и за сега.

Не смея да те моля аз...

Как искам ти да си със мен

в един-единствен ден.

Обичам аз това безвремие,

в което сме си само аз и ти,

без болести и без проблеми,

но знам, това е само миг безвремие,

откраднат от живота сив.

Часовникът забавя своя ход

и сякаш времето е спряло,

лежа притисната до твойто тяло,

душата ми със твоята душа се слива

и в миг... светът за мен замира.

Обичам аз това безвремие,

в което сме си само аз и ти,

но знам, това е само миг безвремие,

откраднат от живота миг.

 

© Мадлен Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Със поглед, вперен в сивотата на делничния ден

    и притеснението за мойто утре,"

    "но знам, това е само миг безвремие,

    откраднат от живота сив."


    Казват,че щастието било низ от откраднати мигове

    Добре дошла!И попътен вятър!
Предложения
: ??:??