Влез. Душата ми олтар е
за всички други,
на които я остави.
Днес? Догаряща свещта е
на онази обич,
която някога запали.
Виж! Мястото ти празно е,
все така, откакто тук се настани.
Чуй! Ужасно тихо е
от изречени молитви,
пропити със сълзи.
Недей да коленичиш,
отдавна мина твоето причастие.
Сега? Ако наистина обичаш,
ще си тръгнеш
и ще ми пожелаеш щастие!
© Галина Кръстева Всички права запазени