22.05.2021 г., 22:34

Безвъзвратно

421 0 0

Влез. Душата ми олтар е

за всички други,
на които я остави.
Днес? Догаряща свещта е
на онази обич,
която някога запали.
Виж! Мястото ти празно е,
все така, откакто тук се настани.
Чуй! Ужасно тихо е
от изречени молитви, 
пропити със сълзи. 
Недей да коленичиш, 
отдавна мина твоето причастие. 
Сега? Ако наистина обичаш, 
ще си тръгнеш 
и ще ми пожелаеш щастие! 


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галина Кръстева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...