May 22, 2021, 10:34 PM

Безвъзвратно

  Poetry
418 0 0

Влез. Душата ми олтар е

за всички други,
на които я остави.
Днес? Догаряща свещта е
на онази обич,
която някога запали.
Виж! Мястото ти празно е,
все така, откакто тук се настани.
Чуй! Ужасно тихо е
от изречени молитви, 
пропити със сълзи. 
Недей да коленичиш, 
отдавна мина твоето причастие. 
Сега? Ако наистина обичаш, 
ще си тръгнеш 
и ще ми пожелаеш щастие! 


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галина Кръстева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...