24.09.2013 г., 21:31 ч.

Беззвучен ек 

  Поезия
601 0 0

Да гледаш и не виждаш,

че след теб върви човек:

утешителна ръка,

беззвучен ек.

Да молиш и да искаш

отново да е тук.

Да носиш болката със себе си

и последния от него звук.

Да гледаш и не виждаш,

че е там, до теб,

застанал до сърцето ти,

един познат човек.

 

Посядаш тихо

и за миг

е спрял света...

Животът - бисер

в тъмната вода,

сълза в очите,

няма го сега...

А той

седи до теб

и гали нежно твоята ръка.

© Я Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??