Беззвучен ек

Да гледаш и не виждаш,

че след теб върви човек:

утешителна ръка,

беззвучен ек.

Да молиш и да искаш

отново да е тук.

Да носиш болката със себе си

и последния от него звук.

Да гледаш и не виждаш,

че е там, до теб,

застанал до сърцето ти,

един познат човек.

Посядаш тихо

и за миг

е спрял света...

Животът - бисер

в тъмната вода,

сълза в очите,

няма го сега...

А той

седи до теб

и гали нежно твоята ръка.