Беззвучен стон
Тишината обгръща ме с длани
нашепва ми тихо „ Ела„
Къде ?
Когато светът е в тиха, коварна война
Във твоята пазва?
Уют да намеря във този всемирен кошмар?
Не!
Аз искам да дишам, да тичам, да пея
с целувка да срещам деня
Махни се от мен! Недей ме измъчва!
Ръцете ти станаха лепкави! В пот!
Започна да стискаш
все по- нахално
и нагло се смееш, без милост, с кикот
Махни се от мен
Остави ми поне глътка,
скромна капка
от малко живот..
Искам да чуя песента на звездите
и да видя лунен обков
да напиша най- милите думи
за светлина, копнеж и любов
да рисувам картини
със слънце, пчели и цветя
Я , чуй!
Някъде там.
звучи ми Стравински
А ти ..?
Ти ми напомняш
смъртта..
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румяна Друмева Всички права запазени
