24.09.2009 г., 12:41

* * *

803 0 4

* * *

 

На Ю.

(когато те обичах до полуда...)

 

В ръцете ти топя се като сняг

и с жадни устни пия дъждовете.

Морето в мен намира в тебе бряг

и своя съд посрещат страховете.

В ръцете ти съм крехка и ранима,

безумно слаба, тиха и добра.

Тъй мразена жестоко, тъй любима...

И всявам студ и нося топлина.

В ръцете ти се раждам и умирам

и няма път, но няма как да спра...

В горчивото и сладко все намирам.

Ти си платно! Рисувам любовта...

В ръцете ти се спъвам и политам

и кърша клони, и садя цветя.

От всичко бягам! Всичко да опитам!

Гася пожари, но сама горя.

В ръцете ти съм пешка и царица.

Печеля... Губя... Няма правила!

Змия отровна, лека дива птица...

Със теб живея, с тебе ще умра...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кристина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...