Би трябвало да сме щастливи, но не сме

8.12.2020 г., 7:16 ч.

Поезия » Друга

217 1 3

Рожденият ти ден е, татко,

а колко мъка има в нас.

Бъди ни жив и здрав, любящо,

ти казвам със сърцето аз.

Но точно в този ден роди се

сестричката, която отлетя,

и хубавото дави се в сълзите,

че няма я, че няма я, че няма я.

Сестричке - тук към тебе се обръщам -

очаквай ме, ще дойде ден, когато

при теб ще съм и пак ще те прегръщам

целувайки косите ти от злато.

И ето, първата сълза роди се,

попи във листа и размива се мастилото.

Не мога повече да пиша, тъй боли ме,

а теб целувам, тате, и ми свърши силата.

05.12.2020.

Георги Каменов

Авторът е забранил гласуването.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.