Би трябвало да сме щастливи, но не сме
424
1
3
Рожденият ти ден е, татко,
а колко мъка има в нас.
Бъди ни жив и здрав, любящо,
ти казвам със сърцето аз.
Но точно в този ден роди се
сестричката, която отлетя,
и хубавото дави се в сълзите,
че няма я, че няма я, че няма я.
Сестричке - тук към тебе се обръщам -
очаквай ме, ще дойде ден, когато
при теб ще съм и пак ще те прегръщам
целувайки косите ти от злато.
И ето, първата сълза роди се,
попи във листа и размива се мастилото.
Не мога повече да пиша, тъй боли ме,
а теб целувам, тате, и ми свърши силата.
05.12.2020.
Георги Каменов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Каменов Всички права запазени
