Бих искал!..
На дъщеря ми
Диана!
Бих искал да съм твоят покрив!
Да те пазя от дъжда, от снега,
от градушката, от камъните
падащи от небето,
от всичките неволи!
Бих искал да съм твоя щит!
Да те пазя от стрелите,
от копията, хвърлени по теб,
и със гърдите си
да пазя твоя гръб!
Бих искал да съм твойта жлъчка!
Да поема в себе си
отровите, поръсени в душата ти,
и да те пречистя
като невинна момина сълза!
А как бих искал да съм твой закрилниик!
Да те закрилям
от всичките неволи на света,
и съдбата ти пречистена
да бъде свежа, като лунна светлина!
Бих искал да съм твоят нежен татко!
Челото ти невинно,
детско да целувам във съня,
и да те прегърна, моя мила,
малка дъще, с обич, сладко!
Бих искал да съм всичко аз за тебе!
И татко и приятел, и щит и светлина,
и горда пред всички да застанеш,
и да заявиш:
"Аз не съм сама, аз имам си баща"!!!
А как бих искал всичките години!
Преминали във пустота за теб и мен,
да можех мъничко
от тях поне да стисна!...
и да почуствам сърчицето ти до мен!
Бих искал, мила дъще, във тази вечер,
когато ти превръщаш се в жена,
Да бях до тебе!
И поне ръката ти да стисна,
и да ти кажа: "Ти не си сама!!!"
А как бих искал да ти кажа:
"Прости ми, мила дъще!"
Сърцето ми е рана!...
Сърцето ми е пълно със любов
и винаги при теб се връща...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Юлиан Владимиров Всички права запазени
