9.12.2009 г., 16:57

Бих искала...

1.2K 0 21

***
Бих искала
в най-тъмните ти нощи
да вляза
като нежен силует,
да давам
и да искам прошка,
да върна
всеки миг отнет.
Бих искала
в най-трудните ти дни
да нося пролет -
слънчева и цветна,
да се усмихват
твоите очи,
щом белите си думи
ти прошепвам.
И ако виното
по устните горчи,
а песните
навяват ти тъга,
бих искала
във моите очи
да гасне тази твоя самота...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яна Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...