16.12.2008 г., 14:38

Бих... но не мога

1.4K 0 3

Ако ме докоснеш с цялата си душа,
ако ме притиснеш силно сега,
ако ме целунеш както никога досега,
отново бих се върнала!


Отново бих отворила очи,
бих забравила всички горчиви сълзи,
отново ще обикна света,
за теб ще стана жива вода!


Вечно сили ще ти давам,
с буен огън ще те съживявам,
като две реки ще се слеем някой ден,
и заедно вековно ще течем!


Бих ти дала всичко мое,
и ти обещавам да е само твое,
да притежаваш целия ми свят
без да се боя, че ще го превърнеш в ад!


Отново бих се върнала,
че те има, ако знаех!
Отново любовта бих прегърнала,
че съществуваш, ако просто не мечтаех!


Отново бих се върнала,
съдбата си само за теб бих преобърнала!
Но... един подарен живот дори
не те изкушава да дойдеш, нали?!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....