Бих се изтрил...
Кажи ми, как да напиша стих,
в който не си тръгвам от теб?
Само по листите не стоя тих,
иначе мълчаливо слушам сърцето.
Как да обърна гръб на съдбата,
дето един път в живота усмихна ме?
Ех, ако знаех, че ме изплака,
бих се изтрил от теб завинаги!..
Аз не искам дъжда в очите ти,
нито пожарите във душата.
Пепелта - е от мъка, измислена.
Думите - да ги носи вятъра...
И за тебе ще спра да пиша.
Щеш - не щеш, ще си спомняш понякога.
Разбереш ли, че спрял съм да дишам -
все за хубаво си
дочакала...
Стихопат.
(DannyDiester)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
