Билет за изхода от зимен сън
БИЛЕТ ЗА ИЗХОДА ОТ ЗИМЕН СЪН
Над стърнища, повити от есенен хлад,
прелетя закъснялото ято.
Перачка дъждовна тишината простря
над селцето смълчано – да капе.
Късно слезе раздрипан край синора гол
ябанджията слънчев – отде ли?
Сякаш не светлина бе поръсил, а сол
връз трънливи и сухи къдели.
Бе замръзнал викът на небрежия кос
и се ронеше ситно – на пясък.
Сред клонаци, вдървени в молитвен въпрос,
онемяха след миг небесата.
И в пейзажа притихнал – останал без дъх,
защрихован във черно и бяло,
аз стоя, ала кътам в сърцето си лъч
и надежда за ново начало.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
