6.06.2013 г., 10:12

Билетче

950 0 1

 

Остана ми само билетче за влака

за спомен от тази любов.

Още съм там, на гарата чакам,

но този път влакът е нов.

 

Билетчето, синьо и смачкано, пазя -

напомня за хубави дни.

Когато си спомням, отново я мразя,

и всичките нейни лъжи.

 

Без нея не искам да бъда във влака,

за други е късно сега.

Още съм там, на гарата чакам,

но този път няма да се кача.

 

Усмивката лека, очите зелени,

с тях си отиде игривият смях.

Остана ми само билетче за влака,

да ми напомня щастлив, че някога бях.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ханк Мууди Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много е добро! Харесва ми! И ми напомня за следната поема, с която те поздравявам:
    http://www.youtube.com/watch?v=lBVaLWk7jsk
    "J'crois que les histoires d'amour c'est comme les voyages en train..."
    "Вярвам че любовните истории са като пътуването с влак..."

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....